Втора неуспешна украинска провокация за въвличане на НАТО във война с Русия
Изстрелването на ракетата от Русия и попадането ѝ в Полша е механически невероятно. Засега остават няколко въпроса без отговор. Първият от тях е естествено ли е зародила техническа нередовност в ракетата и тя е полетяла към Полша или е била авансово готова за този полет?
Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) губят от ден на ден персонален състав, въоръжение и бойна техника, попълването на които става все по-трудно. Проведените от 2014 година до момента 12 мобилизации съвсем са изчерпали опцията за набиране и подготовка на качествени бойци и офицери. Постоянните съветски артилерийски, авиационни и ракетни удари методично унищожават освен получаваната от Запада военно-техническа помощ, персонален състав на ВСУ и наемници, само че и унищожават транспортната и енергийна инфраструктура на страната, което мощно затруднява подвижността на войските и тяхното бойно и тилово обезпечаване. Изводът от това положение не е голословен – ВСУ сами могат да се борят още броени месеци, а бъдещето на страната по никакъв начин не е положително.
При това състояние единственият спасителен вариант за Украйна е намесата на Съединени американски щати и други страни от НАТО във войната. Американците обаче, по вътрешни и геополитически аргументи, не желаят директна борба с Русия. Украинското управление схваща създаващата се конюнктура и, с цел да се избави, би трябвало да откри метод да убеди своите съдружници да се намесят във войната. Това според тях може да стане, в случай че се реализира добре премислена и извършена провокация. Тя обаче не може да бъде дело единствено на Украйна, а би трябвало да се реализира взаимно с част от политическия и боен хайлайф на Запада, който е за военна победа над Русия.
При първата провокация беше заложено потребление на радиологично оръжие, т.е. тъй наречените „ мръсна нуклеарна бомба ”.
Като подготовка на международното публично мнение беше задействана огромна медийна акция, обвиняваща Русия, че се готви да употребява тактическо нуклеарно оръжие в границите на провежданата специфична военна интервенция (СВО). По-късно, след референдумите в четирите украински области и присъединението им към Руската федерация, стана известна готовността на президента Зеленски да взриви радиологично оръжие на своя територия и да упрекна за това Русия.
Провокацията бе предотвратена с помощта на дейната интервенция на Русия, потвърдила къде и по какъв начин се създава такова оръжие и с каква цел ще се употребява. Проблемът бе отправен до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации с всички нужни доказателства и, макар гневната опозиция на Запада, не беше потвърдено желанието на Русия да употребява такова оръжие и провокацията последователно заглъхна.
Инициативата на руско-украинския фронт последователно минава към новосформираното управление на съветската обединена войскова формация, което единствено по себе си е сериозна опасност за ВСУ. Следователно би трябвало по-активно да се желае от Съединени американски щати и Европейски Съюз военно-техническа, финансова и промишлена помощ за възобновяване на разрушените енергосистема и транспортни връзки. Но в Съединени американски щати и Европейски Съюз все по-често стартира да се усеща отмалялост от несъразмерните украински претенции, която се ускорява с изостряне на личните вътрешни социално-икономически проблеми.
За обосноваване на Съединени американски щати и Европейски Съюз се употребява и случая с падналата на полска територия зенитна ракета
– това стана при отразяване на съветската масирана ракетна офанзива на 15 октомври т.г. При нея украинската Противовъздушна отбрана употребява и руската зенитно-ракетна система С-300, от която, към началото на СВО, Украйна разполага с 31 зенитно-ракетни дивизиона (общо 250 пускови установки) и един дивизион, получен неотдавна от Словакия.
ЗРС С-300, включваща команден пункт и шест зенитно-ракетни комплекса (дивизиона) – тяхните пускови установки са буксируеми (вариант С-300ПТ, на въоръжение от 1978 г.) или самоходни (С-300ПС от 1982 г.). Използваните ракети 5В55К/Р са с полет по разстояние 47/75 и по височина 27 км. Експлоатационният им период изтича през 2012-13 година, което значи, че надеждността им към този момент е на прекомерно ниско равнище.
Впрочем нашата Противовъздушна отбрана разполага с осем ПУ от разновидността С-300ПМУ, която също употребява ракети 5В55К/Р. Вероятно той е закупен през втората половина на 80-те години на ХХ век, а гаранционният му период е 25 година Като се имат поради връзките с Русия може да се допусне, че изключително след 2010 година регламентните работи на ракетите не са осъществявани от завода-производител, което значи, че не е ясна техническата надеждност и на нашите зенитни ракети.
Има случаи, при които украинска зенитна управляема ракета от С-300 не улучва задачата и се самовзривява,
при което крупни елементи от нея падат в обитаеми маста, включително Киев, и провокират пожари и опустошения. При отвод на системата за спешно взривяване ракетата пада отвесно, образувайки неголяма яма - бойната глава е единствено 133 кг.
Именно подобен е казусът с падналата ракета от ЗРС С-300 в село Водев, Полша, покрай границата с Украйна – тя поврежда зърнено вместилище, трактор и убива двама души. Изстрелването на ракетата от Русия и попадането ѝ в Полша е механически невероятно. Доказателство за това са приведените нагоре данни за ракетите, за които дистанцията от границата с Русия до село Водев, което е към 600 км, е непреодолимо.
Това обаче за Полша и Украйна няма значение. Случаят мигновено се употребява от тях с обвиняване, че това е съветска ракета и че Русия е нанесла ракетен удар по страна от НАТО. Зеленски упреква Русия и приканва НАТО да се намеси, т.е. да стартира война с Русия.
С това се обрисува втора рискова провокация, целяща започване на международна война.
Това е недопустимо за Съединени американски щати и след срещата на присъстващите на остров Бали членове на НАТО, проведена от Съединени американски щати, президентът Байдън изрази съмнение, че Русия е отговорна за случая. Това подейства отрезвяващо и на 16 октомври полският президент А. Дуда съобщи, че свалената ракета е принадлежала на украинските сили за Противовъздушна отбрана. Зеленски обаче твърди, че ракетата не е украинска. На идващия ден президентът на Съединени американски щати, след завръщането си от срещата на Г-20, разгласи, че не приема изказванието на Зеленски като доказателство. Същевременно Полша се отхвърля от желанието си да провокира срочни съвещания в НАТО в сходство с член 4 от Вашингтонския контракт. С това казусът завършва, а следващата провокация да се въвлече НАТО във война с Русия също не съумява.
Засега остават няколко въпроса без отговор. Първият от тях е естествено ли е зародила техническа нередовност в ракетата и тя е полетяла към Полша или е била авансово готова за този полет?
Ако е зародила естествена нередовност, значи полското и украинското управления просто вземат решение да употребяват случая и да провокират намесата на НАТО или като най-малко още веднъж да показват пред света Русия като нападателна и безотговорна страна.
Съдейки по реакцията на Съединени американски щати, управленията на Полша и Украйна постъпват извънредно безконтролно и рисковано.
След размахания пръст още от остров Бали Полша бързо промени поведението си и срамежливо стартира да се оправдава, само че Зеленски продължи с изказванията си. Затова му се наложи още един път да види размахан пръст, този път от Вашингтон.
Ако ракетата е била предумишлено изстреляна към Полша с изключена система за спешно взривяване за да не нанесе голями провали, то провокацията е авансово готова и съгласувана сред Полша и Украйна, а допустимо и с присъединяване на трета страна. В подобен случай авантюризмът и безотговорността на двете страни минава всякаква рационална граница и от тях могат да се чакат и други сходни осъществявания.
Съединени американски щати или не са осведомени със замисъла, или изиграват сносно ролята на „ положителния служител на реда ”. Прави усещане бързото напредване към Конгреса на нов пакет помощ за Украйна точно след случая с падналата ракета, т.е. Съединени американски щати го употребяват в собствен интерес без значение дали са знаели или не за него. В този аспект може да се преглежда и провеждането на следващата среща на страните, оказващи помощ на Украйна, на американската база Рамщайн, Германия.
Днес е невероятно да се дефинира действителният вид, по който се разиграва ракетната провокация, само че ясно е, че в острия геополитически конфликт сред Русия и Запада са взможни най-невероятни комбинации, чиято единствена цел е едната страна да получи политическо или военно преимущество пред другата.
Следвайте " Гласове " в.
15 Ное 2022754814 Ное 2022341511 Ное 2022618511 Ное 2022457308 Ное 20221191807 Ное 20226265КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022140915 Ное 202233316 Ное 202257324 Sep 20222773
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) губят от ден на ден персонален състав, въоръжение и бойна техника, попълването на които става все по-трудно. Проведените от 2014 година до момента 12 мобилизации съвсем са изчерпали опцията за набиране и подготовка на качествени бойци и офицери. Постоянните съветски артилерийски, авиационни и ракетни удари методично унищожават освен получаваната от Запада военно-техническа помощ, персонален състав на ВСУ и наемници, само че и унищожават транспортната и енергийна инфраструктура на страната, което мощно затруднява подвижността на войските и тяхното бойно и тилово обезпечаване. Изводът от това положение не е голословен – ВСУ сами могат да се борят още броени месеци, а бъдещето на страната по никакъв начин не е положително.
При това състояние единственият спасителен вариант за Украйна е намесата на Съединени американски щати и други страни от НАТО във войната. Американците обаче, по вътрешни и геополитически аргументи, не желаят директна борба с Русия. Украинското управление схваща създаващата се конюнктура и, с цел да се избави, би трябвало да откри метод да убеди своите съдружници да се намесят във войната. Това според тях може да стане, в случай че се реализира добре премислена и извършена провокация. Тя обаче не може да бъде дело единствено на Украйна, а би трябвало да се реализира взаимно с част от политическия и боен хайлайф на Запада, който е за военна победа над Русия.
При първата провокация беше заложено потребление на радиологично оръжие, т.е. тъй наречените „ мръсна нуклеарна бомба ”.
Като подготовка на международното публично мнение беше задействана огромна медийна акция, обвиняваща Русия, че се готви да употребява тактическо нуклеарно оръжие в границите на провежданата специфична военна интервенция (СВО). По-късно, след референдумите в четирите украински области и присъединението им към Руската федерация, стана известна готовността на президента Зеленски да взриви радиологично оръжие на своя територия и да упрекна за това Русия.
Провокацията бе предотвратена с помощта на дейната интервенция на Русия, потвърдила къде и по какъв начин се създава такова оръжие и с каква цел ще се употребява. Проблемът бе отправен до Съвета за сигурност на Организация на обединените нации с всички нужни доказателства и, макар гневната опозиция на Запада, не беше потвърдено желанието на Русия да употребява такова оръжие и провокацията последователно заглъхна.
Инициативата на руско-украинския фронт последователно минава към новосформираното управление на съветската обединена войскова формация, което единствено по себе си е сериозна опасност за ВСУ. Следователно би трябвало по-активно да се желае от Съединени американски щати и Европейски Съюз военно-техническа, финансова и промишлена помощ за възобновяване на разрушените енергосистема и транспортни връзки. Но в Съединени американски щати и Европейски Съюз все по-често стартира да се усеща отмалялост от несъразмерните украински претенции, която се ускорява с изостряне на личните вътрешни социално-икономически проблеми.
За обосноваване на Съединени американски щати и Европейски Съюз се употребява и случая с падналата на полска територия зенитна ракета
– това стана при отразяване на съветската масирана ракетна офанзива на 15 октомври т.г. При нея украинската Противовъздушна отбрана употребява и руската зенитно-ракетна система С-300, от която, към началото на СВО, Украйна разполага с 31 зенитно-ракетни дивизиона (общо 250 пускови установки) и един дивизион, получен неотдавна от Словакия.
ЗРС С-300, включваща команден пункт и шест зенитно-ракетни комплекса (дивизиона) – тяхните пускови установки са буксируеми (вариант С-300ПТ, на въоръжение от 1978 г.) или самоходни (С-300ПС от 1982 г.). Използваните ракети 5В55К/Р са с полет по разстояние 47/75 и по височина 27 км. Експлоатационният им период изтича през 2012-13 година, което значи, че надеждността им към този момент е на прекомерно ниско равнище.
Впрочем нашата Противовъздушна отбрана разполага с осем ПУ от разновидността С-300ПМУ, която също употребява ракети 5В55К/Р. Вероятно той е закупен през втората половина на 80-те години на ХХ век, а гаранционният му период е 25 година Като се имат поради връзките с Русия може да се допусне, че изключително след 2010 година регламентните работи на ракетите не са осъществявани от завода-производител, което значи, че не е ясна техническата надеждност и на нашите зенитни ракети.
Има случаи, при които украинска зенитна управляема ракета от С-300 не улучва задачата и се самовзривява,
при което крупни елементи от нея падат в обитаеми маста, включително Киев, и провокират пожари и опустошения. При отвод на системата за спешно взривяване ракетата пада отвесно, образувайки неголяма яма - бойната глава е единствено 133 кг.
Именно подобен е казусът с падналата ракета от ЗРС С-300 в село Водев, Полша, покрай границата с Украйна – тя поврежда зърнено вместилище, трактор и убива двама души. Изстрелването на ракетата от Русия и попадането ѝ в Полша е механически невероятно. Доказателство за това са приведените нагоре данни за ракетите, за които дистанцията от границата с Русия до село Водев, което е към 600 км, е непреодолимо.
Това обаче за Полша и Украйна няма значение. Случаят мигновено се употребява от тях с обвиняване, че това е съветска ракета и че Русия е нанесла ракетен удар по страна от НАТО. Зеленски упреква Русия и приканва НАТО да се намеси, т.е. да стартира война с Русия.
С това се обрисува втора рискова провокация, целяща започване на международна война.
Това е недопустимо за Съединени американски щати и след срещата на присъстващите на остров Бали членове на НАТО, проведена от Съединени американски щати, президентът Байдън изрази съмнение, че Русия е отговорна за случая. Това подейства отрезвяващо и на 16 октомври полският президент А. Дуда съобщи, че свалената ракета е принадлежала на украинските сили за Противовъздушна отбрана. Зеленски обаче твърди, че ракетата не е украинска. На идващия ден президентът на Съединени американски щати, след завръщането си от срещата на Г-20, разгласи, че не приема изказванието на Зеленски като доказателство. Същевременно Полша се отхвърля от желанието си да провокира срочни съвещания в НАТО в сходство с член 4 от Вашингтонския контракт. С това казусът завършва, а следващата провокация да се въвлече НАТО във война с Русия също не съумява.
Засега остават няколко въпроса без отговор. Първият от тях е естествено ли е зародила техническа нередовност в ракетата и тя е полетяла към Полша или е била авансово готова за този полет?
Ако е зародила естествена нередовност, значи полското и украинското управления просто вземат решение да употребяват случая и да провокират намесата на НАТО или като най-малко още веднъж да показват пред света Русия като нападателна и безотговорна страна.
Съдейки по реакцията на Съединени американски щати, управленията на Полша и Украйна постъпват извънредно безконтролно и рисковано.
След размахания пръст още от остров Бали Полша бързо промени поведението си и срамежливо стартира да се оправдава, само че Зеленски продължи с изказванията си. Затова му се наложи още един път да види размахан пръст, този път от Вашингтон.
Ако ракетата е била предумишлено изстреляна към Полша с изключена система за спешно взривяване за да не нанесе голями провали, то провокацията е авансово готова и съгласувана сред Полша и Украйна, а допустимо и с присъединяване на трета страна. В подобен случай авантюризмът и безотговорността на двете страни минава всякаква рационална граница и от тях могат да се чакат и други сходни осъществявания.
Съединени американски щати или не са осведомени със замисъла, или изиграват сносно ролята на „ положителния служител на реда ”. Прави усещане бързото напредване към Конгреса на нов пакет помощ за Украйна точно след случая с падналата ракета, т.е. Съединени американски щати го употребяват в собствен интерес без значение дали са знаели или не за него. В този аспект може да се преглежда и провеждането на следващата среща на страните, оказващи помощ на Украйна, на американската база Рамщайн, Германия.
Днес е невероятно да се дефинира действителният вид, по който се разиграва ракетната провокация, само че ясно е, че в острия геополитически конфликт сред Русия и Запада са взможни най-невероятни комбинации, чиято единствена цел е едната страна да получи политическо или военно преимущество пред другата.
Следвайте " Гласове " в.
15 Ное 2022754814 Ное 2022341511 Ное 2022618511 Ное 2022457308 Ное 20221191807 Ное 20226265КоментариНапиши коментарИмеEmailКоментарИзпрати ЧетениКоментирани16 Ное 2022140915 Ное 202233316 Ное 202257324 Sep 20222773
Ние и нашите сътрудници използваме технологии като за персонализиране на наличието и рекламите, които виждате, както и с цел да проучваме трафика на уеб страницата. Изберете “Приемам ”, с цел да приемете потреблението на тези технологии. За повече информация, апелирам запознайте се с обновените и на Гласове.ком ЕООД
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ